Плачеща роза е наименование за щамбова роза с дълги и гъвкави леторасти, които се спускат около високото стъбло. При добре развито растение цъфтящите клони оформят широка каскадна корона, напомняща цветен водопад. Това не е отделен ботанически вид. Високото стъбло се оформя от подложката, а избраният сорт се присажда в горната ѝ част. За създаване на плачещата форма се използват рози с естествено извити, стелещи се или увиснали леторасти. Сред тях могат да бъдат сортове от групите на рамблерите и почвопокривните рози. Характерната корона се запазва чрез правилна резитба, стабилна опора и достатъчно пространство за развитие. Ако клоните се скъсяват прекалено много всяка година, каскадният силует постепенно се губи.

Как изглежда плачещата щамбова роза

При тази форма високото стъбло е част от подложката. В горния му край се намира мястото на присаждане, от което се развива цъфтящата корона. Леторастите първо могат да растат настрани или леко нагоре, а с удължаването си започват да се извиват и да падат около стъблото. Крайният вид се определя от присадения сорт. Някои рози образуват лека корона с фини, разклонени стъбла. Други развиват дълги клони и плътна каскада, която с времето може да достигне близо до земята. Различават се и по начина на цъфтеж. Едни сортове образуват една силна вълна от цветове, а други цъфтят повторно през сезона. Цветовете могат да бъдат единични, кичести, дребни или събрани в големи групи. При покупка не разчитайте само на цвета от снимката. Проверете името на сорта, очакваната ширина на короната, дължината на леторастите, периода на цъфтеж и студоустойчивостта му. Тези характеристики показват дали растението ще се развива добре на предвиденото място.

Каква е разликата между плачеща и щамбова роза

Плачещата роза е разновидност на щамбовата форма, затова се среща и като плачеща щамбова роза. Не всяка роза върху високо стъбло обаче развива каскадна корона. При класическите щамбови рози се търси по-компактна, закръглена корона. Леторастите се подрязват така, че да се запази равномерен и подреден силует. При плачещата форма се запазват по-дълги клони, които се извиват надолу. Голямото им ежегодно скъсяване би променило вида на растението и би оформило по-скоро гъста топка върху стъблото. Разликата не е само визуална. Двете форми изискват различен подход при резитбата, а точните грижи се определят от присадения сорт и неговия начин на цъфтеж.

Избор на място и почва

Плачещата роза се развива най-добре на слънчево място с добра въздушна циркулация. За богат цъфтеж обикновено са необходими поне шест часа пряка светлина дневно. В много горещи райони леката следобедна сянка може да предпази цветовете от бързо прегаряне. Оставете свободно пространство около короната. Младото растение изглежда сравнително компактно, но след няколко сезона леторастите могат да се разпрострат значително. Не го засаждайте непосредствено до пътека, ако клоните ще трябва постоянно да се режат, за да не пречат на преминаването. Избягвайте места, изложени на силни и постоянни ветрове. Високото стъбло носи тежестта на цялата корона, а натоварването се увеличава при дъжд, сняг или обилен цъфтеж. Почвата трябва да бъде плодородна, пропусклива и способна да задържа умерено количество влага. При тежка глинеста почва е необходимо да се подобри оттичането. Много песъчливият терен може да се обогати с добре разложен компост, който подпомага задържането на вода и хранителни вещества. Не поставяйте пресен оборски тор или концентриран тор непосредствено до корените. При засаждането по-важни са добрата структура на почвата и равномерната влага.

Кога и как се засажда

Розите с открита коренова система се засаждат през периода на покой – през есента или в началото на пролетта. Почвата трябва да бъде обработваема, без замръзване и продължително задържане на вода. Контейнерните растения могат да се засаждат през по-широк период. Най-горещите летни дни не са подходящ момент, защото високите температури и бързото изсъхване на почвата затрудняват прихващането. Преди засаждането подгответе достатъчно широка яма, така че корените да се разположат свободно. При контейнерна роза кореновата бала не бива да се разрушава грубо. Ако по външната ѝ страна има завити корени, те могат внимателно да се разхлабят. След запълването на ямата почвата се притиска леко и се полива обилно. Проверете растението дали стои вертикално, преди да поставите окончателно връзките към опората.

Стабилната опора остава част от растението

При плачещите рози колът не служи само за първите месеци след засаждането. Високото стъбло и мястото на присаждане остават уязвими при силен вятър, затова опората обикновено се запазва постоянно. Колът се поставя още при засаждането, преди ямата да бъде запълнена. Така се намалява рискът по-късно да бъдат наранени корените. Той трябва да бъде забит стабилно и да достига непосредствено под короната. Използвайте широки и меки връзки, които не прерязват кората. Стъблото се закрепва на няколко места, без да се пристяга неподвижно. Необходимо е малко пространство за естественото му нарастване. Проверявайте връзките няколко пъти през сезона. Разхлабвайте или сменяйте тези, които започват да се впиват в кората. След буря оглеждайте опората, стъблото и мястото на присаждане за разместване или повреда.

Поливане и подхранване

След засаждането почвената влага се следи редовно, докато корените започнат да се развиват в околния терен. Не оставяйте почвата да пресъхва за дълго, но избягвайте постоянното подгизване. Установената роза се полива по-рядко и с достатъчно количество вода, така че влагата да достигне кореновата зона. Ежедневното повърхностно мокрене насърчава развитието на плитки корени и не осигурява воден запас при горещо време. Насочвайте водата към почвата около основата. Честото мокрене на листата и цветовете не е желателно, особено вечер или при плътна корона, която изсъхва бавно. Подхранването започва след установяването на растението. Използвайте тор за рози или цъфтящи декоративни растения според дозата на производителя. Прекомерното количество азот стимулира много листа и дълги меки леторасти, които не винаги цъфтят добре и узряват по-трудно преди зимата. Към края на лятото не насърчавайте силен нов растеж с високи дози азот. Младите тъкани, образувани непосредствено преди застудяването, са по-чувствителни към ниски температури.

Как и кога се подрязва плачещата роза

Резитбата се определя от сорта, присаден върху високото стъбло. Еднакво скъсяване на всички плачещи рози до определен брой пъпки не е правилен подход. Основната резитба при повторноцъфтящите сортове обикновено се извършва в края на зимата или началото на пролетта, преди развитието на новите леторасти. При рози, които цъфтят еднократно върху по-стари клони, по-същественото подрязване се прави след приключване на цъфтежа. Започнете с премахване на сухата, болната и повредената дървесина. След това отстранете слабите леторасти и клоните, които се пресичат, трият един в друг или сгъстяват вътрешността на короната. Запазете достатъчно дълги, здрави и гъвкави клони, които създават каскадния силует. Ако короната е станала прекалено плътна, част от най-старите и непродуктивни леторасти могат да се премахнат от основата им. Така се освобождава място за млад растеж, без цялата корона да се скъсява рязко. Използвайте чиста и добре заточена ножица. При отстраняване на болни части дезинфекцирайте инструмента, преди да преминете към друго растение.

Грижи след цъфтежа

При повторноцъфтящите сортове прецъфтелите цветове могат да се премахват постепенно. Това поддържа короната подредена и ограничава образуването на плодове, когато те не са желани. Не отрязвайте целия летораст заради една група прецъфтели цветове. Следвайте естествената линия на клона и преценявайте всяко съкращаване спрямо цялостния силует. При еднократно цъфтящите сортове плодовете могат да бъдат оставени, ако имат декоративна стойност и растението е достатъчно жизнено, а премахването на всички прецъфтели цветове не е задължително.

Издънки под мястото на присаждане

По стъблото или от основата могат да се появят леторасти от подложката. Те не принадлежат към сорта, който оформя короната, и трябва да се отстраняват навреме. Леторастите върху стъблото под мястото на присаждане се премахват плътно до него, без да се оставят дълги остатъци. Ако издънката излиза от почвата, внимателно открийте мястото, от което тръгва, и я отстранете непосредствено при подложката. Отрязването само над повърхността често е последвано от нов растеж. Преди работа проверете откъде произлиза клонът. Летораст, който започва над мястото на присаждане, е част от короната и не трябва автоматично да бъде премахван.

Болести и неприятели

Плачещите форми се засягат от същите проблеми, които се наблюдават при останалите градински рози. Сред тях са черните листни петна, брашнестата мана, ръждата, листните въшки и розовите листни оси. Оглеждайте външната и вътрешната страна на короната. В гъсто разклонените участъци симптомите могат да останат скрити, а листата да изсъхват по-бавно след дъжд. Събирайте опадалите болни листа и отстранявайте засегнатите части. Не използвайте произволен препарат само защото по растението се е появила промяна. Петна, деформации и пожълтяване могат да имат различни причини и изискват различен подход.

Подготовка за зимата

При щамбовата роза мястото на присаждане се намира високо над почвата и остава изложено на студен въздух и вятър. Нуждата от защита се преценява според сорта, климата и разположението на градината. В по-студени райони короната и мястото на присаждане могат да се обвият свободно с въздухопропусклив градински материал. Между клоните трябва да остане въздух. Не използвайте плътно полиетиленово фолио, което задържа конденз около растителните тъкани. Не правете силна оформяща резитба през есента. Могат да се премахнат повредените клони и да се скъсят само най-дългите леторасти, ако има опасност да бъдат счупени от вятър или сняг. Проверете кола и връзките преди зимата. Натрупаният мокър сняг тежи върху каскадната корона, затова след обилен снеговалеж той се отстранява внимателно, без да се дърпат замръзналите клони.

Отглеждане в голям съд

Плачеща роза може да се отглежда в контейнер, ако съдът е достатъчно широк, дълбок и устойчив. На дъното трябва да има отвори за свободно оттичане, а основата да издържа тежестта на високото растение при вятър. Субстратът в съда изсъхва по-бързо от градинската почва, затова влагата се проверява редовно. Хранителните вещества също се изчерпват по-бързо и подхранването трябва да бъде внимателно дозирано. През зимата корените в контейнер са по-слабо защитени. Съдът може да се изолира или премести на закътано, хладно място според студоустойчивостта на сорта. За роза с много голяма корона постоянното отглеждане в съд постепенно става трудно. Преди покупка сравнете размера на контейнера с очакваното развитие на конкретния сорт.

Каскадната корона изисква пространство и точна резитба

Плачещата роза привлича вниманието с високото стъбло и свободно падащите цъфтящи клони. За да запази този вид, растението се нуждае от слънчево място, стабилна опора и резитба, съобразена с присадения сорт. Когато избирате роза от Oakplants.eu, разгледайте данните за височината, начина на цъфтеж и очакваната форма на растението. Проверете сорта дали е щамбов, плачещ или храстов, защото тези форми се развиват и подрязват по различен начин. Предвидете мястото за зрялата корона още преди засаждането. Така дългите леторасти ще могат да се развиват свободно, без по-късно да се налага голямо скъсяване, което променя плачещия силует.

Често задавани въпроси

Какво представлява плачещата роза?

Плачещата роза е щамбова форма с дълги и гъвкави леторасти, които се спускат около високото стъбло. Тя не е отделен ботанически вид, а се създава чрез присаждане на подходящ сорт върху оформена подложка.

Каква е разликата между плачеща и щамбова роза?

Плачещата роза е вид щамбова роза. При класическата щамбова форма короната е по-компактна и закръглена, а при плачещата се запазват дълги леторасти, които оформят каскаден силует.

Къде е най-добре да засадим плачеща роза?

Изберете слънчево място с добра въздушна циркулация и достатъчно пространство за бъдещата корона. Избягвайте силно ветровити участъци и места, където дългите клони ще пречат на преминаването.

Нужна ли е постоянна опора на плачещата роза?

Да. Стабилният кол трябва да достига непосредствено под короната и обикновено остава постоянно. Той предпазва високото стъбло и мястото на присаждане от натоварването на вятъра, дъжда и снега.

Кога се подрязва плачещата роза?

Повторноцъфтящите сортове обикновено се подрязват в края на зимата или началото на пролетта. При сортове, които цъфтят еднократно върху по-стари клони, по-сериозната резитба се прави след приключване на цъфтежа.

Как се запазва каскадната корона?

Премахвайте сухите, болните, слабите и пресичащите се клони, но запазвайте здравите дълги леторасти. Прекалено силното ежегодно скъсяване превръща плачещата корона в по-компактна и закръглена форма.

Как се премахват издънките под мястото на присаждане?

Леторастите върху стъблото под присадката се премахват плътно до мястото, от което израстват. При издънка от почвата открийте основата ѝ и я отстранете непосредствено при подложката, вместо да я отрежете само над повърхността.

Как се защитава плачещата роза през зимата?

В студени райони короната и високото място на присаждане могат да се обвият свободно с въздухопропусклив градински материал. Не използвайте плътно полиетиленово фолио, защото то задържа конденз около клоните.

Може ли плачеща роза да се отглежда в саксия?

Да, ако съдът е голям, устойчив и има добро оттичане. Розата ще се нуждае от редовно следене на влагата, внимателно подхранване и защита на контейнера и корените през зимата.

Плачеща роза – какво представлява и как се отглежда