Присаждане на рози

Кога и как се прави присаждане на рози

Присаждането на рози е начин за размножаване, при който част от желан сорт се свързва с друго растение, използвано за подложка. След успешно прихващане двете части продължават развитието си като едно растение – подложката осигурява кореновата система, а от присадената пъпка или калем се развива избраният сорт роза. При розите широко използван метод е окулирането, при което върху подложката се поставя една добре развита пъпка от сорта, който искаме да размножим. За подложка често се използват подходящи видове шипка. Успехът зависи от правилния момент, състоянието на растенията, чистия разрез и добрия контакт между тъканите. Присаждането на роза не трябва да се бърка с пресаждането ѝ на друго място. При присаждането пъпка или калем от избран сорт се свързва с подложка, докато при пресаждането цялото растение се премества заедно с кореновата му система.

Какво представлява присаждането на рози

При присаждането се използват две растения с различна роля. Подложката е растението, което вече има собствена коренова система. Върху нея се поставя пъпка или част от летораст на розата, чиито сортови качества искаме да запазим. Този начин на размножаване се различава от вкореняването на резници. При резника новото растение трябва да образува собствени корени. При присадената роза кореновата система принадлежи на подложката, а надземната част се развива от присадения сорт. При окулирането се използва само една пъпка с малка част от кората. Тя трябва да бъде поставена така, че живите тъкани на подложката и присадката да имат добър контакт. Ако мястото изсъхне, замърси се или частите не прилегнат правилно, пъпката може да не се прихване. Присаждането позволява да се запазят характеристиките на конкретен сорт – цвят и форма на цветовете, особености на растежа и други сортови белези. То изисква повече прецизност от обикновеното вкореняване на резник, но е традиционен метод за получаване на сортови рози.

Кога се присаждат розите

Подходящото време за присаждане на рози зависи от избрания метод. При окулиране важно условие е подложката да бъде в активно състояние и кората да може сравнително лесно да се отдели от дървесината, без да се разкъсва. Често окулирането на рози се извършва през лятото, когато леторастите на сортовата роза са достатъчно развити и могат да се вземат добре оформени пъпки. Не е добре да се разчита единствено на определена календарна дата. Развитието на растенията се влияе от района, температурите, влагата и условията през конкретния сезон. За работа е по-добре да се избере по-хладна част от деня. Горещото и сухо време ускорява загубата на влага от отрязаните растителни тъкани. След продължително засушаване подложката също може да бъде неподходяща за окулиране, тъй като кората се отделя по-трудно. Пъпките се вземат от здрави и добре развити леторасти на розата, която ще се размножава. Материалът не бива да престоява дълго след отрязването. Колкото по-добре са запазени свежестта на пъпката и чистотата на разрезите, толкова по-добри са условията за прихващане.

Каква подложка се използва за розите

Подложката има голямо значение за развитието на присадената роза. Тя изгражда кореновата система и трябва да бъде здрава, добре вкоренена и съвместима с сорта, който ще се присажда. За подложки се използват различни видове от род Rosa. В практиката често се срещат шипкови подложки, подбрани заради добрата им коренова система и способността им да се приспособяват към условията на отглеждане. Не всяка случайно намерена шипка обаче е еднакво добра подложка. Растението трябва да бъде жизнено, без видими признаци на заболявания и повреди. За окулиране се избира гладък участък от стъблото, върху който разрезът може да бъде направен чисто. Прекалено старата и груба кора затруднява работата. Има значение и състоянието на самата подложка в деня на присаждането. Когато растението разполага с достатъчно влага и е в активен растеж, кората се отделя по-лесно. При суха почва е разумно подложката да бъде полята предварително, вместо операцията да се извършва върху растение, страдащо от недостиг на вода.

Присаждане на рози върху шипка

Присаждането на рози върху шипка е познат начин за получаване на сортови растения. Шипката служи за подложка, а от избраната сортова роза се взема пъпката, която след прихващането ще даде началото на новия летораст. Когато шипката расте на постоянно място, първо се почиства участъкът, върху който ще се работи. Почвата около основата може внимателно да се отмести, ако присаждането се извършва ниско в областта на кореновата шийка. Кората трябва да бъде чиста, за да не попадат пръст и други замърсявания в разреза. Пъпката се взема от зрял летораст на желаната роза. Подбират се добре оформени пъпки от средната част на летораста, а не съвсем младите и меки части около върха. Листната петура може да бъде отстранена, като се остави къса част от листната дръжка, която улеснява работата с пъпката. След прихващането е важно да се следи какво израства от подложката. Леторастите, появили се под мястото на присаждане, принадлежат на шипката, а не на сортовата роза. Ако бъдат оставени, те се развиват и могат да конкурират присадената част.

Как се присажда роза чрез окулиране

Един от използваните начини е Т-образното окулиране. В кората на подложката се прави вертикален разрез и къс напречен разрез в горната му част, така че да се получи форма, наподобяваща буквата Т. Краищата на кората внимателно се повдигат. От сортовата роза се изрязва пъпка с тънък щит от кората. Работи се с остър и чист нож, за да бъдат разрезите гладки и растителните тъкани да не се смачкват. Изрязаната пъпка не трябва да се оставя да изсъхва или да се докосва излишно по прясно отрязаната повърхност. Щитчето с пъпката се поставя под повдигнатата кора на подложката и се намества плътно. Ако част от него остава над напречния разрез, излишъкът се отрязва внимателно. След това мястото се превързва с подходяща лента за присаждане. Превръзката трябва да придържа тъканите в добър контакт, без да притиска самата пъпка. Пъпката остава открита. Точността при тази операция е по-важна от бързината. Остър инструмент, свеж растителен материал и плътното прилепване между подложката и щитчето създават добри условия за успешно срастване.

Как да разберем дали присаждането е успешно

След окулирането е необходимо известно време, за да се установи дали пъпката се е прихванала. Мястото не трябва да се разопакова и проверява постоянно, тъй като така лесно може да се наруши контактът между тъканите. При успешно прихващане пъпката запазва нормалния си вид, а тъканите около нея не изсъхват. Оставената част от листната дръжка постепенно пожълтява и обикновено се отделя лесно. Почерняла, сбръчкана или изсъхнала пъпка е признак, че присаждането вероятно не е успяло. Превръзката също трябва да се наблюдава. Тя не бива да започва да се врязва в нарастващото стъбло. Видът на използвания материал има значение, тъй като някои ленти се разграждат или разтягат сами, докато други трябва да бъдат отстранени ръчно. При лятно окулиране прихванатата пъпка често остава в покой до следващия вегетационен период. Това не е признак за неуспех. След като започне развитието ѝ, подложката се съкращава по подходящ начин над мястото на присаждане, за да се насочи растежът към сортовата част.

Грижи за розата след присаждането

Първите грижи са насочени към запазване на подложката в добро състояние. Почвата не трябва да пресъхва за продължителен период, но постоянното преовлажняване също не помага на растението. Полива се според времето и състоянието на почвата. Не е необходимо веднага след операцията да се използват големи количества тор. По-важно е подложката да не изпитва недостиг на вода и мястото на присаждането да остане ненарушено. Когато присадената пъпка започне да расте, младият летораст първо е нежен и лесно може да бъде повреден. Ако растежът е силен, при нужда може да се осигури опора. С времето вниманието се насочва към оформянето на сортовата част. Целта е тя да развие добре разклонена надземна част, без подложката да я конкурира със собствените си издънки.

Какво да правим с издънките от подложката

При присадените рози понякога се появяват леторасти под мястото на присаждане. Те произхождат от подложката и не притежават характеристиките на присадения сорт. Тези издънки трябва да се различават от новия растеж, който започва над мястото на присаждане. Само броят на листчетата не е достатъче за разпознаване. По-сигурно е да се проследи откъде излиза леторастът. Ако издънката започва от подложката или от корените под присадката, тя се премахва от мястото, от което израства. Простото скъсяване високо над почвата може да остави основата ѝ активна и тя отново да се развие. Редовният оглед е полезен и при вече оформени рози. Подложкови издънки могат да се появят и доста време след успешното присаждане.

Присаждане или вкореняване на роза от пръчка?

Присаждането и вкореняването са два различни начина за размножаване на рози. Изразът „присаждане на роза от пръчка“ понякога се използва при търсене на информация, но често зад него стои въпросът как от отрязан летораст да се получи ново растение. При вкореняването на роза от пръчка се подготвя резник, който при подходящи условия образува собствени корени. Получената роза няма отделна подложка. При присаждането сортовият материал се поставя върху вече съществуваща подложка. При окулирането за тази цел се използва пъпка, а корените остават тези на подложката. Затова двата метода не трябва да се смесват. Ако целта е розата да се размножи чрез резник, правилната техника е вкореняване. Ако желан сорт трябва да се развива върху подходяща подложка, се използва присаждане.

Най-чести грешки при присаждане на рози

Дори когато моментът за присаждане е подходящ, няколко пропуска могат да попречат на пъпката да се прихване. Част от тях са свързани с подготовката на растенията, а други – със самата работа. Една от честите грешки е използването на неподходяща пъпка. Твърде младите и недоразвити пъпки от върха на летораста не са добър материал за окулиране. За предпочитане са добре оформени пъпки от узряла част на здрав летораст. Проблем създава и работата с тъп или замърсен нож. Вместо гладък разрез той може да смачка и разкъса тъканите. Инструментът трябва да бъде остър и чист, а прясно отрязаните повърхности да не се докосват с пръсти. Друга грешка е пъпката да престои дълго след изрязването. Малкото парче растителна тъкан губи влага бързо, затова материалът се подготвя непосредствено преди поставянето му върху подложката. Прекалено хлабавото превързване не осигурява достатъчно добър контакт между двете части. Прекалено стегнатата превръзка пък може да притисне тъканите и по-късно да се вреже в нарастващото стъбло. Не е добра практика да се окулира подложка, която е засушена или в лошо състояние. Ако кората не се отделя нормално, по-разумно е да се изчака подходящ момент, вместо разрезът да се разкъсва насила. След успешно прихващане не бива да се забравят издънките от подложката. Ако останат да растат свободно, те използват вода и хранителни вещества и могат да изпреварят развитието на присадената част.

Какво е важно за успешното присаждане

При присаждането на рози няма една отделна стъпка, която сама да гарантира успех. Значение имат състоянието на подложката, зрелостта на пъпката, времето за работа и прецизността при изпълнението. Добре подготвената подложка и свежият сортов материал са началото. След тях идват чистият разрез, правилното поставяне на пъпката и внимателното превързване. След присаждането растението се наблюдава, без мястото да се разопакова ненужно. За начинаещия окулирането може да изглежда сложно при първите опити. Самата техника обаче се състои от сравнително малко последователни действия и с натрупването на опит разрезите стават по-точни, а работата – по-уверена. Присаждането върху подходяща подложка позволява да се размножават сортови рози, като се запазят техните характерни белези. А когато целта е получаване на растение на собствен корен, вместо присаждане може да се избере размножаване чрез резници. Така двата метода имат различно място в размножаването на розите и изборът между тях зависи от резултата, който искаме да постигнем.

Кога се прави присаждане на рози?

Подходящото време зависи от метода на присаждане. При окулиране често се работи през лятото, когато подложката е в активно състояние, кората се отделя лесно, а от сортовата роза могат да се вземат добре развити пъпки.

Може ли да се направи присаждане на рози върху шипка?

Да. Подходящи видове шипка се използват като подложки за сортови рози. Подложката трябва да бъде здрава, добре вкоренена и в подходящо състояние за избрания метод на присаждане.

Какво е окулиране на рози?

Окулирането е метод за присаждане, при който от избраната сортова роза се взема една добре развита пъпка с малка част от кората и се поставя върху подложката. При Т-образното окулиране пъпката се вмъква под внимателно повдигнатата кора на подложката.

Как да разберем дали присадената роза се е прихванала?

При успешно прихващане пъпката запазва нормалния си вид и не изсъхва. Ако е оставена част от листната дръжка, тя постепенно пожълтява и обикновено се отделя лесно. Почерняването и силното сбръчкване на пъпката могат да показват неуспешно присаждане.

Каква е разликата между присаждане и вкореняване на роза от пръчка?

При вкореняването резникът образува собствена коренова система. При присаждането пъпка или друга част от сортова роза се свързва с подложка, която вече има корени. Това са два различни начина за размножаване на розите.

Трябва ли пъпката да се покрива при превързването?

При описаното Т-образно окулиране превръзката придържа щитчето към подложката, но самата пъпка се оставя открита. Лентата не трябва да бъде толкова стегната, че да поврежда или да се врязва в растящите тъкани.

Трябва ли да се премахват издънките под мястото на присаждане?

Да. Леторастите, които излизат от подложката под мястото на присаждане, не принадлежат на сортовата роза. Те се премахват от мястото, от което израстват, за да не конкурират присадената част.